respons

ИНТЕРНЕТ

Интернете компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи. Интернет е съкращение от inter-network, или буквално преведено на български — междумрежа.

Същинските мрежи, които образуват Интернет, се пускат през 1969 г. под името ARPANET, чието разработване е дело на американския департамент на отбраната. ARPA означава Advanced Research Projects Agency. По подобен начин учени от Великобритания, САЩ и Франция създават техните собствени национални компютърни мрежи, но всяка от тях била различна.

За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет.

През 1992 година CERN (Eвропейска лаборатория за физика на частиците) публикува проекта WWW (World Wide Web). Потребителите веднага оценяват рационалното в идеята и започват да създават свои WWW сървъри, за да направят своята информация достъпна по Интернет. Започна работа и по създаване на лесни за използване интерфейсни програми-WWW клиенти.

През лятото на 1994 г. WWW е вече най-популярното средство за достъп до ресурсите на Интернет. Появяват се нови понятия - browser и navigator. Двете понятия отразяват функцията на един WWW клиент, предназначен да извлича, интерпретира и изобразява мултимедийни документи на екрана на локалната машина. Информационната система World Wide Web (WWW или W3) е една от най-популярните услуги, достъпни чрез Интернет. Тя позволява да се комбинират текст, аудио, видео, графика и анимация в мултимедийни документи. Хипервръзки в тези документи правят възможен достъпа до други документи, свързани с първичния. Те от своя страна могат да сочат към други документи, намиращи се в други сървъри по мрежата без да имат директна връзка помежду си. По същество се оформя една паяжина от контекстно-ориентирани връзки.

Уеб сайт е съвкупност от уеб страници, които се адресират на общ URL, който често се състои само от името на домейна.

Всеки уеб сайт се хоства на компютър (компютри), наречен уеб сървър, достъпен през мрежа като например Интернет или частни локални мрежи. За разглеждането на уебсайтове са създадени специални програми, наречени уеб браузъри. Съществуват различни видове уебсайтове в зависимост от тяхното предназначение, аудитория и съдържание. Сайтовете се съхраняват на уеб сървъра под формата на файлове. Всеки файл съдържа информация, която директно или след някаква обработка се изпраща на уеб браузъра, когато той поиска съдържанието на дадена страница. Сайтовете, които правят обработка на информацията, се наричат динамични, а тези, които не правят такава обработка, – статични.

Статичните сайтове се създават по-лесно и работят по-бързо, но не позволяват промяна на съдържанието. Почти всички съвременни сайтове са динамични.

Уеб дизайн е аранжиране елементите на един сайт - хипертекст (линкове), компютърна графика, компютърна анимация, звук, по определен начин за представяне на сайта след това от уеб браузър, най-често по визуален път.

Уеб дизайнът включва изработване на една или повече уеб страници, които се организират чрез набор от вътрешни препратки (хипер връзки).Важно е да се разбира разликата между уеб дизайн и уеб разработване, като второто освен уеб дизайн обикновено включва и изпълними програми или скриптове, които се изпълняват отдалечено на сървър, а техният резултат се визуализира посредством уеб страници.

Уеб дизайна може да се определи като писане на хипертекст, т.е. текст с интерактивни препратки било то към други части на текст или към друг текстов документ. Като краен продукт от уеб дизайна се получават HTML страници, картинки в различни формати (най-често jpeg, png), анимации (най-често gif или flash) и т.н. Отделните компоненти получени при уеб дизайна на една страница или на цял уеб сайт се разпределят във файлове, които от своя страна се разпределят в директории. Обикновено една уеб страница е един файл (картинките и другите графични и аудио обекти са отделни файлове въпреки че всичко се визуализира като едно цяло), но това не е задължително особено когато се използват скриптове изпълнявани на сървъра. В този случай един скрипт може да генерира десетки страници, както и десетки скриптове могат да генерират само една страница.

Процеса на уеб дизайн може да се разглежда като смесица от творческа и техническа работа. Творческата работа включва художествена изработка на отделните графични и аудио елементи, форматирането на текста. Техническата работа включва подредбата на тези елементи най-често чрез HTML код, който чрез съответния използван стандарт след това се визуализира на изходно устройство (обикновено монитор). Техническата част допълнително включва и разработване на клиент-базиран код, който най-често се използва за да подобряване на разглеждането на даден сайт и се реализира най-често чрез JavaScript или VBScript. Пример за такъв клиент-базиран код изпълняван от браузъра на даден посетител е например придвижването на мишката върху елементи от менюто които са картинки, като при преминавате през даден графичен елемент той се сменя с друг за да се илюстрира това че мишката е преминала през този елемент от менюто.

В последните години уеб дизайна включва все повече допълнителни елементи, които преди не са се използвали, като например интерактивни флаш анимации, използване на стилове (CSS), оптимизиране на кода за интернет търсачките и много други. Възможността на компютърно генериране на хипертекст чрез изпълнявани на сървъри програми или скриптове добавя още повече възможности към стандартните уеб страници, като най-често това е използването на бази данни, които чрез тези програми и скриптове информацията от тях се обработва в подходящ вид и се визуализира като уеб страница. Уеб страници използващи активно и разчитащи най-вече на програми и скриптове намиращи се на отделачен сървър се наричат уеб базирани приложения, като при този тип приложения целият програмен код се намира на отдалечен сървър, а уеб страниците се използват само като интерфейс за визуализиране на отговорите от заявките, както и за подаване на нови заявки.